Тъга

Хей хей хей

Казвам си това

Наум седейки

На пейката обградена

От тези стъкла и

Врати и още пейки

И всички се поздравяват

Без да го искат без

Да го мислят или

Така започват деня си

Как е питат се едни други

Как да е отговарят си

Понеделнишко и ти

Виждаш слепите им

Невиждащи очи и

Ти завиждаш на себе  си

Седящият и допиващ

Първата си бира

Защото за теб няма

Понеделник

Няма неделя няма

Всички тези невиждащи

Души тъгата обаче

Остава.