Основната група население, обитаваща територията на нашата страна, обобщено да наречем чалгаристанци.

Като отличаваща черта на тези хора може да се посочи, че те нито знаят, нито се интересуват откъде идват и накъде отиват. Но честно казано, хич и не ги е еня. Преобладаващо живеят в малките населени места и панелните комплекси на градовете, срещат се също така в унаследени тухлени апартаменти или къщи в някогашните крайни квартали на областните центрове. Обикновено са родени също така в градовете, но родителите им са от близките села – така, макар и опосредено, пъпната връв със земята все още не е прекъсната.

Средностатистическият чалгаристанец е семеен, има между 1 и 3 деца, бачка някаква не кой знае колко престижна и платена работа (поради което основният му навик е да псува държавата и нейните управници), или пък върти някакъв дребен алъш-вериш, по новому бизнес – я квартално капанче или бакалийка, я магазинче за евтини дрешки или дребни джунджурии. Обикновено кара кола нов внос втора употреба на газ, защото обича „да бръмчи”. Относно дрехите и храната не е особено придирчив, стига му да има за биричка, мезета и домашна шльокавица, а старите дънки и анцуга вършат универсална работа.

Голям процент от чалгаристанците са ходили поне година на гурбет. В чужбина тези хора не променят ни на йота своите домашни навици, но бачкат яко, обикновена някаква тежка работа, за да могат да спестят известна сума в евро. С припечеленото  (или с цената на продадените унаследени земи), чалгаристанеца си купува посочената вече кола, като й слага газова уредба и мощна музикална система. Ако е поаргатувал повечко време „на запад”,  или теглейки потребителски кредит, той си прави цялостен ремонт на панелката, прави й стиропорена изолация и слага климатик,поставя нови плочки в банята и не на последно място, чудото на съвременната архитектура – остъкленият усвоен балкон. Задължителен атрибут в дома са кабелната и големият телевизор в хола.

Кътайки в спомените си сладки черноморски семейни почивки или пионерски лагери на Обзор, мечтата на чалгаристанеца е да натовари на колата си цялото си домочадие и поне половината покъщина и да отиде на море. А там, колкото по-тънко мине, толкова по-добре- обикновено на бунгалце или на възможно най-евтина квартира. На морето продължава да се налива с бира, но сменя ракийката и мезетата с мастика и пържена риба. Ако търговийката е вървяла добре чалгаристанеца отива на хотел ултра ол-инклузив, но не в България, а в Турция или Гърция. Най-вече за да могат приятелите му и съседите му искрено да му завидят (демек, надвил си е на масрафа).

Ако говориш на чалгаристанеца за нещо повече от „око да види ръка да пипне”, той започва да те гледа със смесица от неразбиране, съжаление и насмешка. За да смени темата на разговора към мачове и политика,  ти казва: „ Бе я ела да му цапнем по едно!”

Чалгаристанците са особено приспособими индивиди, те, както обичат да казват, знаят 2 и 200. Любимите думи са безплатен и промоция.  Иска обаче децата му непременно да се махнат от цялата чалга, която сам той създава.